Вторник , 14 ФЕВРУАРИ , 2002 г.
ПРАЗНИК НА ВИНАРЯ В ОСМАР Традиционно тържествено беше отпразнуван денят на винопроизводителя във винарска изба "Осмар"
| | |
|
Вторник , 14 ФЕВРУАРИ , 2002 г. ПРАЗНИК НА ВИНАРЯ В ОСМАР Традиционно тържествено беше отпразнуван денят на винопроизводителя във винарска изба "Осмар"
| |
| | |
| | |
|
Вторник , 19 Декември , 2000г. "Златен лъв" вдига наздравица с осмарски пелин Рекордно участие в националното търговско изложение "Произведено в България" Пламен Георгиев - в. Шуменска Заря
| |
| | |
| | |
|
Вторник , 19 Декември , 2000г. 
Бойко Панов - в.СЕГА Двама Братя - Вичо и Димитрин Вичеви, държат избата в Осмар и знаят как се пуща духът от бутилката. Те са осмарци - и баща им, и дядо им са известни винари. Твърди се, че "усмар" на старобългарски значи кожен мях за пренасяне на вино. Оттам и странното, но известно навсякъде в страната име. Новопостроената и модерна изба тип "шато" е нещо, с което братята се гордеят като деца. Зад "шатото" е паркирано завинаги дядовата каруца, с която стареца въртял занаята преди много десетилетия. Каруцата хем трябва да напомня всеки ден традицията, хем е нещо като талисман. На последното търговско изложение "Произведено в България" в НДК Осмарският пелин спечели Златен лъв. 31 билки и плодове правят от виното това, което наричаме днес с името на известното село. Рецептата, твърдят Вичеви, е уникална тайна То и други напитки се правят по тайна рецепта, но ... Тази точно тайна, Осмарската, мирише много по-убедително от отвъдморските безалкохолни тайни, които издуват супермаркетите ни. Да сравним Тайнато на Осмарския пелин с ония другите газирани тайни е все едно да срамняваме Тайната на сътворението с тайната, кого е убил или не е убил О Джей Симпсън... Както и да е -любезните домакини наместват екипа в една кула около кръгла маса. В големия кръг на масата има друг -по-мьлък, който се върти. Лудогорска нимфа по име Силвия тропва върху централния кръг две кани - бял и червен пелин, и стаята мигом променя вида си. Извъздуха се понасят старопрестолни въздишки и наоколе почвон до хвъркат буйни и рошави духове на стари боляри... Кагато наливаме чаши и помирисваме, в главата ни удря такъв аромат, че не посмяваме да пием. Сякаш обединените сили на всички възможни растения и треви са се събрали в чашата вино и атакуват - за величайша хорска наслада и триумф на хармонията. Братя Вичеви се заемат след 94-та с този бизнес, след отпадането на държавния монопол. Ти е двамата са интересни личности - имали са ферма за нутрии, после отглеждали крави и прасета, поплавали са и като таксиметрови шофьори в бурното русло на неудържимата демокрация. Още като 22-годишен студент в Свищов Димитрин пиал позиви срещу режима и го тикнали зад решетките! После бил зам.председател на БСДП, през 91-ва водел листата на СДС-Център, но през 94-та почнал да прозира, че у нас винаги политиката се изражда в партизанщина, а най-добрите идеи само биват употребени и и зконсумирани от партокрацията ни. След тази философска ферментация двамата братя теглят кредити и построяват новата изба, която да пои страната ни не с речи, а с някои по-истински неща. Ситуацията в България е ужасна- кахъри се Димитрин Вичев - , докато ни показва 5000-литровите бъчви в избата. - В София това не се вижда особено. Абсолютно никакъв поминък нямат хората! Страшна е беднотията! Вичев е убеден, че политиците у нас малко пият, но това не е плюс, а минус! Защото, развива той мисълта си, ако пиеха повече, хеле пък пелин, щяха по-малко да лъжат и повече истини да говорят. В парламента ни трябва да има по малко хора, които гледат на депутатството като та поминък, а повече хора, които плащат заплати и данъци, и са наясно с реалностите у нас, твърди Димитрин. -Нека дойде тук Жотев - един разумен човек, нека дойде костов, нека дойде президента, да видят и да чуят. Да си инвеститор в България е повече от героизъм, твърдят Вичеви. От 2 кг. грозде се добива 1р2 л. вино, и като се платят акцизите и данъкът, и като се отчете колко ментета се произвеждат от вода, боя и захар, които подбиват цената, ясно е защо не им се говори за институцията, наречена държава. Банките се занимават с това, че си строят мраморни офиси, и от време на време, любезно ти казват, че работата няма да стане. Избата иска да си купи лозя, но от Държавния поземлен фонд, не могат да осигурят земя, пък хората не продават, макар че мизерстват. Точно в този момент богатото някога село Осмар e на ръба на краха Кооперацията е окончателно фалирала. Техниката се разпродава. Наистина, като се поразходи човек из селото, правят впечатление две неща. Хубавите и големи къщи се рушат. Тук там по някй старец чопка нещо по двора, но впечатлението не е опияняващо, а напротив: униние и мизерия. Опустели дворове, изпокрадени покриви и стобори. На около петстотин къщи има около двеста жители. Още през 1934-36 г. Осмар е изнасял елитно грозде за Германия, селото е сред първите в страната със собствена канализация, тогава се е смятало за голям късмет в цялата околност да вземеш жена осмарка! Сега Донка, една от малкото жени, които имат работа в Шумен, разказва: - Преди десетина гадини купих апартамент, издържахме дъщеря си, сина си , който завърши висше образование. Сега освен мен всички са безработни. Синът ми знае три езика. Той вече се принуди да напусне България. Сега и дъщерята върви по неговия път, прави всичко възможно да замине в Америка. И аз ще продам каквото имам, но да върви, да отива- тука няма живот. Прогресивно обедняваме - А няма ли да ти е мъчно за децата? - Ще ми е мъчно, как няма...Но да я гледам как се мъчи тук не е по-весело. -А защо ви фалира кооперацията? - Краде председателят... -Че защо не го сменяте? - Сменяхме ги, но всеки краде. - То и държавата е така - намесва се бай Атанас. - Затова не вярвам ни в избори, ни в нищо. Тия сега, дето вдигат шум, не са жадни да отърват страната, а да додрапат до кокъла. Както и другаде, никой не е пророк в отечеството си. Местните люде къде завиждат, къде бойкотират преуспяващите братя Вичеви. И нещат да си дават земята под аренда, нито пък продават гроздето си на тях. Продоват го на съседна винарска изба - стотина километра по далеч. Тамошните пък лозари по същите причини продават своето на братя Вичеви - да направят скомина на техните си. И тече една циркулация по пътищата. Циркулира не друго, а нашето "що им не е ... мамата" , нашето " абе сичко да пропада, да се затрие, ама и те да се помъчат." Но това са мили родни пелини, щото то пелинът първо не е вино, ами един буренак, горчи , та не се трае. Братята държат 36 души на работа Главният технолог Попов разказа, че са взели и сирак от наскоро закритото сиропиталище, осигурили са му квартира. Но Вичеви изобщо не са в настроение, когато заговорят за социални неща: - Как да си купят хората хубаво вино, как да го пият, когато едвам оцеляват. Как да им изкупим гроздето, като не можем да продадем виното? Ако няма държавна политика, този отрасъл ще загине. Не можем дори земята да си купим, защото един дава, друг не дава... Как и ние да се радваме на парите и успеха си, когато нашите приятели са така отчайващо бедни? Ами че те са като нас - умни и читави хора. И разказват, че в Североизточна България живеят 800 семейства бесарабски българи. Имат познато семейство, което не пелин - пиле не може да си купи за празника. Друг приятел на Димитрин - патоанатом от Шумен, три години кара без парно, не може да го плаща. "Малката Америка", както са казвали на Осмар едно време, сега не е обетована земя. Благословеният иначе край е събрал като в гърне с отрови дългогодишното безхаберно управление - и местно, и държавно, и е посолил вътре от собствения нихилизъм и пороци. Затова дори софиянците на хората там им се струват преуспели. " Софиянци имате пари - те крадените пари нали все там отидоха" - тъжно клатят глави осмарските старци. После обаче вадят шише пелин от мазето, и радушно канят: - Пийни бе, пийни от моя - те и Вичеви - те не могат го докара така. | |
| | |
| | |
|
Вторник , 19 Декември , 2000г. Винена перла украси короната на НДК "Осмар" ООД откри Рекламно-информационен център в голямото фойае на Националния дворец на културата Пламен Георгиев - в. Шуменска Заря
| |
| | |
